|
УДК 376.744:376.63
Учебникът по четене и математика за неграмотни
възрастни – перспективи
Пенка Димитрова, главен асистент, Пловдив (България)
Димитрина Капитанова, главен асистент, Пловдив (България)
Початковий пункт
для цiєï розробки – результати низки дослiджень,
якi показують, що в останнi роки проблема неграмотностi (неписьменностi) стає все серйознішою. До неграмотних людей вiдносять: дорослих без середньоï освiти або з великими недолiками в освiтi, а також людей з групи ризику соціальної ізоляції, людей,
якi передчасно залишили навчання, дiтей старше
16 рокiв з кримiнальним минулим або позбавлених волi, робiтників з
низькою квалiфiкацiєю тощо.
Мета статті – дослiдження
специфiчних характеристик пiдручника, який призначений для дорослих учнiв i
пропозицiï технологiчних рiшень.
Ключовi слова: мовленнєва грамотнiсть, математична грамотнiсть, дорослий, що навчається, пiдручник, технологiчнi рiшення.
Textbook
reading and mathematics for illiterate ADULTS - OUTLOOK
Starting point for this paper are the
results of several studies suggest that in recent years increasingly deepening
the problem of illiteracy (and numeracy) of one of the adult population. These
include: adults without basic education or more educational deficits, and those
at risk of social exclusion, people, early school leavers, adults over 16 years
with a criminal past or currently incarcerated, skilled workers and others.
The aim of the study is to examine
the specific characteristics of textbooks designed for adult students, and offer
technology solutions.
Keywords: literacy,
numeracy, adult learners, students, technology solutions
Изходен пункт за настоящата разработка са резултатите от редица
изследвания, които сочат, че в последните години все по-задълбочаващ се е
проблемът с неграмотността (езикова и математическа) на една част от
възрастното население. Тук се включват: възрастни без основно образование или с
повече образователни липси, както и тези с риск за социално изключване; хора,
преждевременно напуснали училище; възрастни над 16 години с криминално минало
или в момента лишени от свобода; ниско квалифицирани работници и др.
Макар да имат количествени
измерения, очертаните дефицити са по-скоро качествени: традиционните
образователни модели все по-малко съответстват на ролята, която глобализиращият
се свят определя на образованието.
В съвременния свят възниква нова концепция за образованието, която
дефинира нови образователни цели и политики - подобряване на качеството и ефективността на
образованието, осигуряване на всеобщ достъп и отваряне на образователните
системи към света [9]. Образованието се разглежда като ориентиран към практиката процес,
продължаващ през целия живот, и обвързва неговата ефективност с качествата,
които се формират у образоващия се индивид.
В материалите на ЮНЕСКО приоритетна задача е
образованието на възрастни – „да се осигурят на човека комплекс от знания и
умения, необходими за активна творческа дейност и носещи му удовлетворение в
съвременното динамично развиващо се общество” [4].
Става дума за постоянно, непрекъснато развитие на човека като работник,
гражданин, личност, индивидуалност през целия му живот. Написването и издаването на
съвременните учебници за
възрастни трябва да се съобразява с няколко общи условия: 1. Образователно
ниво на обучаемите - начален курс;
2. Възрастта на обучаемите - над 16 годишна възраст; 3. Интелектуалните
способности на обучаемите - за възрастни обучаеми с минимални знания за предмета на обучението; 4. Срокът на обучение -
учебна година, ускорен курс и пр.; 5. Наличие на общодържавни изисквания - задължителни програми по отделните
дисциплини; 6. Начинът на обучение -
в група (клас); 7. Видът на учебника -
учебна литература са и ръководствата за преподаватели и други помагала, включително и електронни.
За съжаление длъжни сме да
отчетем факта, че проблемът за обучение
на възрастни, под влияние на редица фактори, стои сравнително отскоро
пред българската педагогическа наука. Нещо повече, обучението на такива лица,
реализирано по различни програми и проекти, в повечето случаи се осъществява по
учебни програми, учебници и учебни помагала за 7-10 годишни. Така се нарушава
възрастовият принцип, основен за всяко обучение. Става дума както за
функциониращото учебно съдържание, разбирано тук преди всичко като текстови
компонент на учебниците и учебните помагала, така и за методическите процедури.
Нещо повече - не се отчита
обективният социокултурен контекст и равнището на владеене на българския език.
Обучаваните в повечето случаи са представители на най-бедните, много често маргинализирани
прослойки на обществото. Майчиният език е ромски или турски, което безспорно влияе
на обучението им. Голям процент не говорят на български език в домашна среда,
което допълнително усложнява процеса на обучение.
Ето защо цел на настоящата разработка
е да се изследват специфичните характеристики на учебника, предназначен за
възрастни ученици, и да се предложат технологични решения.
1. Учебникът – сложна многофункционална система
Съдържанието на образованието по
отделните учебни дисциплини и класове се определя от учебния план и програма.
Основен изразител на учебната програма е
учебникът. Негова е водещата роля в целия предметен учебно методически
комплекс.
В развитието на теориите за училищния
учебник основополагащи са постановките за неговата двуединна същност: от една
страна, носител на учебното съдържание, от друга – средство за обучение, чрез
което се подпомага усвояването на знания и формирането на умения и
компетентности. „Учебникът представлява
информационен модел на определен опит и по този начин чрез него се моделира и
самият процес на обучение, т.е. определен педагогически опит.”[1, c.14]
В контекста на основните си
дидактически функции учебникът е и „средство за прерастване на
обучението в самообучение, за регулиране и управление на процесите на учене на
различни равнища, за овладяване на стратегии за практическа дейност в контекста
на съответния учебен предмет” [5], което е определящо особено
за обучението на възрастни. Именно затова и при анализа на учебниците
основополагащи са подходите за определяне на учебното съдържание.
„Учебникът е една от формите и едно от средствата (информационно
формиращ влиятел и инструмент) с определена структура за представяне,
изразяване и конкретизиране на съдържанието на учебният предмет, традиционно
като книжен, а сега и аудио-визуален, електронен или мултимедиен негов носител” [6, c. 244].
Учебникът обединява текстови и
извънтекстови функционални компоненти. Като основна съставна част на всеки учебник се определят неговите текстови компоненти (теоретико-познавателни, инструментално-практически, допълнителни,
пояснителни). Именно
чрез текста се реализира информационната и трансформационна функция на
учебника. Текстът е носител на основната информация, която определя
съдържанието и обема на обучението.
Другите
структурни компоненти на учебника обикновено се обозначават с термина извънтекстови компоненти (илюстративен
материал, апарат по организация на усвояването,
апарат за ориентиране). Те изпълняват функцията да изграждат познавателни
интереси и компетентности, да активизират познавателната
дейност на учениците, да регулират процесите на самообразование.
В
контекста на обучението на възрастни от особено значение са
инструментално-практическите текстове, чиято доминираща функция е
трансформационната. Това са текстове, които задават основните способи за
дейност, основните методи на познание, разясняват алгоритми, характеризират логически операции и похвати, описват ситуации, необходими за извеждане на
обобщения и за формиране на ключови компетентности и др.
2. Андрагогически модел на обучение
В андрагогическия модел
готовността на обучавания към учене се определя от неговата потребност от
изучаването на едно или друго явление, необходимо му за решаването на конкретен
житейски проблем. Ето защо самият обучаван играе водеща роля при формирането на
мотивация и определянето на целите на обучение.
В българската андрагогическа теория интерес
представлява сравнителният анализ, който Я. Тоцева прави, на особеностите на
деца и възрастни като обучаеми. Авторът подчертава, че важна особеност на
възрастните обучаващи се е подходът им към ученето, който се различава от този
на малките учениците. „Дори да не притежават никакви предварителни знания или
подготовка, възрастните учат различно, като насочват вниманието си към ползата
от знанието както за професионалната сфера, така и за себе си, за групата, за
обществото и за света, в който живеят." [8, c.10] Обучението при
възрастни цели да се придаде смисъл на натрупания житейски опит и е ориентирано
към индивидуална и социална еманципация. Тази трактовка разширява ограниченията
на обучение, свеждащо се само до овладяване на знания и задава параметрите на
обучение, разбирано като подготовка на индивида за изпълнение на неговите
социални, граждански и икономически функции.
Учебните програми и учебници по
четене и математика в този случай трябва да бъдат построени на основата на
тяхното възможно приложение в живота, а тяхната последователност и време на
изучаване трябва да се определят не само от системните принципи, но и от
готовността на обучавания към по-нататъшно обучение. Те трябва да съдържат текстове
и задачи, подходящи за възрастни обучаващи се. Съдържанието в тези учебници по
ядра и теми трябва да се разглежда като среда, а не като материал, който непременно
и на всяка цена е желателно да се усвои от обучаваните.
3. Обучението по четене и математика – стимул за развитие
на ключови компетентности при възрастни.
„Компетентността
е индивидуално интерактивно свойство на личността, което се изразява в спецификата
на организиране и използване на различни знания и умения и позволява ефективни
решения и поведение в различни ситуации. Компетентността е способност да се
реши някаква задача и се извърши нещо” [7, c.269].
Самият термин
„ключови компетентности” посочва, че те се явяват „ключови”, основа на други,
по - конкретни и предметно ориентирани. Предполага се, че ключовите
компетентности имат над професионален характер и са необходими за всяка област
на действие.
В този контекст прилагането на уменията за четене и
усвоените математически знания в разрешаването на житейски проблеми се
определят като основа на компетентностния подход към съдържанието на
образованието.
С. Воровщиков [2]
анализира уменията за работа с текста (четивна грамотност) като определящи за
групата учебно-информационни умения. Формирането им осигурява намиране,
преработка и използване на информация за решаване на задачи от учебен и
житейски характер. Четенето
се превръща в стимул за развитие на ключови умения в личен и обществен
контекст: умение за извличане на информация - умение за пораждане на смисъл -
умение за тълкуване и оценка - умение за създаване на собствен текст.
Приемаме
разбирането за четенето като процес на конструиране на значение чрез
взаимодействие между компетентността на четеца, информацията, съдържаща се в
текста и контекста на четивната ситуация. [10] В тази
връзка от особено значение са характеристиките на четивната задача: цел на
четенето, характеристика на четивния материал, условия при които се осъществява
четенето, специфики на обучението. Безспорно четенето е функция на много и
различни фактори, което налага да се преосмислят основните традиционни
характеристики в овладяването на този процес, а това предполага и преосмисляне
на традиционните учебници, предназначени за възрастни.
Краткото време, за което възрастният обучаван
трябва да усвои немалък обем математически знания и умения, налага обновяване и
окрупняване на голяма част от математическото съдържание (където това е
възможно), изчистването му от прекомерното теоретизиране и акцентиране върху
формирането на умения за прилагане на придобитите знания при решаването на
ситуативни математически задачи – прототипи на житейски проблеми. Подборът и
съставянето на такива задачи, трябва да е съобразен с индивидуалните интереси
на групата (класа) обучаващи се. От друга страна, ситуативните задачи трябва да
способстват за формиране на елементарни математически компетентности у
обучавания, както и на други ключови компетентности (комуникативна,
природонаучна, общокултурна и др.). Формирането на елементарни математически
компетентности чрез компетентностно ориентирани математически задачи трябва да
върви ръка за ръка с формирането на останалите ключови компетентности. Ето защо
реализацията на андрагогическия модел на обучение за формиране на елементарни
математически компетентности трябва да се осъществява на междукомпетентностно
ниво, за разлика от педагогическия модел, който се реализира на междупредметно
ниво.
4. Перспективи. Основополагащо
е разбирането за учебника като комплексен технологизиращ инструмент за
формиране на знания, умения и компетентности. Това е учебник, който:
- цели
конкретна подготовка на обучаваните за живота; смисълът му се определя от
интересите на обучаваните;
- предпоставя
усвояване и осъзнаване на технологични действия и прийоми, развитие на
интелектуалните възможности на субекта;
-
учи
обучаваните как да учат;
-
адресира
знанията към конкретните обучавани с оглед техните интереси, планове и цели;
-
усвояването
на знания се мотивира от тяхната личностна значимост и приложимост.
4.1. Учебникът по четене. Спецификата на обучаваните възрастни налага промяна в текстовия компонент на учебника, свързана с по - широкото и блоково
присъствие на познавателни текстове и текстове от социалноделовата и медийната
сфера. При четене за придобиване и използване на информация читателят трябва да
насочи вниманието си върху разбирането на различните аспекти от реалния свят,
описани в текста. Типовете текстове, които включваме в тази категория, могат да
са структурирани хронологически или логически. Това са информационни текстове, с или без схеми, различни
таблични форми, инструкции, биографии. Познавателният текст е достъпен и
занимателен, тъй като съдържа любопитни и малко познати факти, и по този начин
стимулира познавателните интереси на възрастните ученици. С всичките си
характеристики този тип текст е най-подходящото средство за организиране на
специално обучение в методи и похвати за четене при възрастни.
Присъствието на текстове с
инструктивен характер най-добре илюстрира овладяването на четене с различни
цели. По този начин се представят
характерни ситуации, свързани с четене (напр. акцент върху различни
етикетни фрази, срещани в различни ситуации: в магазина, в аптеката, в парка).
Така, четенето се осмисля като съвкупност от функции:
-
прагматична
– за ориентиране в комуникативната ситуация и разбиране на текст в случаите,
когато езикът на домашната среда е различен от официалния;
-
културологична
– за обогатяване на социокултурната компетентност, за разбиране и оценяване на
различни ценностни системи; за изграждане на знания, умения и личностни
характеристики;
Речниковата работа
като елемент от апарата за организация на
усвояването заема място в полето на предтекста с цел да се улесни
разбирането при последващо четене. Това се налага от спецификата на
обучаваните, повечето от които са носители на турски или ромски майчин език.
Методическият апарат след текста
подпомага разбирането и интерпретацията на прочетеното чрез приоритетно
решаване на задачи за самостоятелна работа с текста:
- задачи с изборен
отговор: „Оградете верния отговор. Този
текст е: А. Приказка;
Б. Стихотворение;
В. Статия от вестник”
- задачи за
комбиниране на текст и илюстрация: „Свържете
всяка табела със съответната илюстрация.
(Не късай цветята! Къпането забранено! Забранено паркирането!)
-
задачи за
ориентиране в последователността на микротемите в текста: „Подредете реда на действията в готварската рецепта, като ги
номерирате.”
- задачи,
ориентирани към използване на компенсаторни стратегии за четене на равнище дума
и изречение: „От кой магазин ще купите
всяка от следните стоки? Свържете.” (надписите на магазините са с изтрити
букви)
- задачи за
допълване по опора: „ Ако поставите
думите от карето на правилното място, ще получите откъс от произведение на
Валери Петров.”
- задачи за
оценка на текста: „ Допишете изреченията:
Този разказ ми хареса, защото .................................... или Този разказ не ми хареса, защото .......................................................................
4.2 Учебникът по математика. Казаното до тук разкрива необходимостта от създаването на специални (в
смисъл подходящи) учебни програми и учебници по математика за неграмотни
възрастни с майчин език ромски или турски, обучаващи се по учебен план и
програма на началния етап на средното
образователно училище.
За да бъде математиката необходима и полезна, тя трябва да
отразява комплексния характер на обкръжаващата действителност. Ето защо,
математическото учебно съдържание за възрастни (неграмотни) е удачно да се
структурира около няколко основополагащи фундаментални идеи, всяка от които
лежи в основата и обединява различните обекти и явления в живата и нежива
природа и способстват да се разбере ролята на математиката за възприемането на
заобикалящата действителност и нейните изменения.
Тези фундаментални математически идеи могат да се обединят
в модули, които са целево програмирани и структурирани функционални блокове, в
които се обединяват учебното математическо съдържание и технологията за
неговото овладяване. В качеството си
на такива модули могат да послужат следните: числа, геометрични фигури и форми,
логически връзки и зависимости, моделиране.
Математически компетентният човек трябва да притежава
способността да отделя от различните ситуации математическия проблем и да го решава с
помощта на математически знания и умения, включени в посочените модули.
Учебникът по математика за
възрастни трябва да отговаря на общоприетите принципи за създаване и
структуриране на учебник, но едновременно с това, поради спецификата на
обучаващите се, неговите текстовите и извънтекстовите компоненти трябва да
отговарят следните изисквания: да са
съобразени с възрастовите особености на обучаваните; да отговарят на целите на обучението по математика за
възрастни; да не съдържат сложни, трудни за разбиране и
запомняне термини, дефиниции, факти и процеси; да не се теоретизира прекалено учебното съдържание
(правила, алгоритми, формули и задачи); да
включва повече компетентностно ориентирани математически задачи, прототипи на
житейски ситуации; да се разшири диапазона на
пропедевтичните знания (процент, мащаб, симетрия, еднаквост, паралелепипед и
др.) необходими за всеки човек; да се
обнови апаратът по организация на усвояването – въпроси, задачи, инструкции,
таблици, и др.; илюстративният материал да е
съобразен с възрастта на обучаваните, техният опит и потребности – картини,
графики, схеми, диаграми, чертежи и др.; езикът
и стилът на изложение да е съобразен с характеристиката на обучаваните; да отговарят на срока за обучение (година, месец ,
седмица).
Учебниците по математика за
възрастни е желателно да включват компетентностно ориентирани математически
задачи, съобразени с индивидуалните интереси на групата (класа) обучаващи се.
Подбраните ситуативните задачи и тяхното решаване трябва, от една страна, да
способстват за формиране на елементарни математически компетентности у
обучавания възрастен, а от друга, да допринасят за развиване на други ключови
компетентности (комуникативна, природонаучна, общокултурна,
учебно-познавателна, информационна, социално трудова и др.).
Освен това,
компетентностно ориентираните задачи по математика за възрастни дават
възможност да се провери способността на обучаваните да използват
математическите знания в разнообразни житейски ситуации, които изискват при
решаването използването на различни подходи, начини на мислене и интуиция.
Например: задача „Поправка на покрив”:
Стоян решил да ремонтира покрива на къщата си. Извикал
майстор и чирак. Спазарили се майсторът да получава по 40 лв. на ден, а чиракът
с 20% (петинка) по-малко.
Въпрос 1. Каква надница общо ще плати Стоян на
работниците за един ден?
Въпрос 2. Колко лева ще получи всеки от работниците,
ако работят 5 дни?
Към тази
задача може да се добави информация за цените на материалите за ремонта (или
обучаваните сами да предложат цени на услугите и материалите) и да се зададат
допълнителни въпроси, които изискват от обучаваните да преценят и пресметнат
най-удачното и оптимално решение на проблема относно: начинът на заплащане – на
надница, или на свършена работа; материалът за покриване на покрива – керемиди
втора употреба, нови керемиди или покритие от залепващ се материал; други
разходи - олуци, челни дъски, греди,
пирони, пресован материал и др.
Изхождайки от
необходимостта всеки човек да се развие до творческа, самостоятелна, отговорна,
комуникативна личност, която, от една страна, да е способна да решава лични и
колективни проблеми, и от друга, да е ефективен и конкурентно способен работник
на трудовия пазар, обществеността и образователните институции все повече
насочват внимание и усилия към повишаване на общата компетентност на
населението. Такова внимание трябва да се обърне и към нуждите на педагогическата практика от
учебници по четене и математика за
възрастни, обучаващи се по учебен план на СОУ.
Литература
1. Беспалко, В.П., Теория учебника , М., Педагогика , 1998. – 14
с.
2. Воровщиков, С.Г. Общеучебные умения как
деятельностный компонент содержания учебно-познавательных компетенций. http://www. eidos.ru/journal/2007.
3. Зуев, Д.Д.
Училищният учебник. С., Народна просвета , 1985.
4. Институт Непрерывного
Обучения Организации Объединённых наций по вопросам образования, науки и культуры. В: Программа Грамотности Семей в Программе Эффективной
Грамотности. Германия: UNESCO, 2009. http://www.unesco.org/uil/lit base
5. Марев, Ив. и др. Теоретически и практически проблеми на
учебника като дидактическа система. С., Народна просвета, 1981.
6. Радев, П. Педагогика.
Пловдив, Изд. къща „Хермес”, 2007. – 244 с.
7. Радев, П. Обща
училищна дидактика. Пловдив, 2005. – 269 с.
8. Тоцева, Я., С. Динчийска. Интерактивно учене
на възрастни, В. Търново, 2009, – 10 с.
9. European Commission COM (2004) final/2, 2004.
10. Fiez, J.A., Petersen, S.E. Neuroimaging studies of word reading. Proc.Natl. Acad., Ski., USA, 1998.
| 
